„Саркара” на санскрит значи „сладък” – името за захар, което се запазило в латинския, арабския, турския и повечето европейски езици – saccharum, шекер, сукар. Древен Египет посредничел за търговията и доставките от Индия. В биографията на захарта повратна точка става откриването на Новия свят. На Америка и Карибските острови, в тропическите им области, огромни плантации със захарна тръстика били създадени, която в рафинерии в Европа преработвали. Сладките кристали захар възкресили нечовешката на робски труд експлоатация.
В миналото е била ценена захарта със златото наравно, дори магична сила й приписвали. Захарта дълго време оставала единствено за знатните достъпна. Кралете получавали като сватбен подарък торба захар, а Емануел I – Късметлията, кралят на Португалия, изпратил на Папата статуя от захар. На императрица Сиси били любимо лакомство захаросаните виолетки. Придворните подарявали на своите любими малки бучки захар, в сребърни кутии опаковани, като до днес просъществувала традицията, обаче с луксозни бонбони.
Немският химик A. Marggraf открива през 1747 г., че в захарното цвекло захарта е същата като в тръстиката. На север, където цвекло отглеждали вече, можели и да я произвеждат. През 1802 г. е открита първата фабрика за преработка на цвекло, като рафинирали захар заради неприятния вкус и цвят. Яков Рад произвел първите бучки захар. Освен за домакинствата, поднасяли ги в елегантните кафенета във Виена Прага и като „чаена” захар.
Бонбони, пасти, вафли, торти, халва, сладолед, локум…, неизброими съблазнителни изкушения има днес. В съзнанието на всеки човек почти нахлува мисълта за нещо сладичко. У нас в миналото подслаждали от захарна тръстика със сладък кафяв сироп – маджун, с петмез от ширата от добре узряло сладко грозде. Вместо скъпата бяла захар използвали и мед.
Още сарацините приготвяли марципан, но днес традиционно по Коледа се консумира. Благодарение пудрата захар и на маслата в бадемите, еластично тесто се омесва и сложни фигурки се оформят. Украсени и глазирани, в изящни мини-скулптури се превръщат за изтънчени ценители. Сред традиционните десерти е рахат-локумът от Изток. Приготвя се от розова вода, плодове, нишесте, бадеми, мед. Мармаладът, в който сладостта и плодовете преобладава, е всъщност европейската му разновидност, а от кисели ябълки изключително се приготвя пестилът и по-рядко от сливи.